Това е книга за властта – най-агресивната среда за човешките добродетели. Писах я скришом от 1985 до 1989 г. и я завърших през пролетта, пет месеца преди да настъпят промените в България. Мотивът ми бе да разкажа за свирепата демагогия, за личностната и обществената деформация по онова време. Тогава нямах представа, че разрухата на страната ни предстои тепърва, защото социализмът си отиде, но на негово място дойде мътната вода на прехода, през която и досега не сме намерили брод. Демагогията стана още по-свирепа, властниците – още по-деспотични и продажни, обществото ни затъна в невежество и немотия, в политически ежби и делавери. И ако преди бъркахме бледия светлик на Лъжикервана с яркото сияние на Зорницата, сега всяка светлина е помръкнала в лъскавия блясък на Златния телец. Но въпреки всичко аз продължавам да вярвам в свободния дух, таланта и енергията на българина, в неговото достойнство и добродетели – затова вярвам и в бъдещето на България.

Йото Пацов

Това се оказа един много добър роман. Сред огромния поток от книги твърде редки са наистина хубавите. А още по-редки са онези, които могат да се нарекат книги-събития, даващи един внушителен, обобщен образ на обществото и времето, в което живеем и в което сме живяли.

Проф. д.ф.н. Светлозар Игов