Метапаралелепипедоброяч на съновидения не е някакъв специален уред, изобретен от смахнатия учен, в когото се превръща човекът, седящ срещу теб в трамвая, само ако разгърнеш въображението си, вдъхновен от това, че можеш да го споделиш с някого, за когото също като теб, ежедневието развърта капака на познатото и решава да не се съобразява с него.
Метапаралелепипедоброяч на съновидения е повече съвпадение, отколкото книга, инстантен разкош от наслаждението на наблюдаваното – споделено между двама, олицетворено от илюстрациите на трети.
Метапаралелепипедоброяч на съновидения е като сапунен мехур, пълен с мисли, идеи и видения. За него не можеш да имаш очаквания за трайност. Той е като мига, който идва и отминава, но някъде в пространството на вселенската памет оставя своя малък отпечатък, съзнавайки, че всеки от нас е малка точица в цялата все още незавършена картина. Сапунен мехур, спонтанно променящ формата си според въздуха и цветът си според пречупването на светлината. Пук.
Милена Петрова е завършила „Драматургия“ в НАТФИЗ. Работи по проекти за игрални и документални филми. А текстът на книгата се ражда като плод на ежедневната комуникация между нея и Георги, и намира дома си в илюстрациите на Весела.
Георги Димитров участва в театрално студио „Камбана“, а паралелно с това се занимава и с танци, музика, рисуване, участник е в различни проекти и тренинги. Постоянно изследва себе си и заобикалящата го среда и може би затова обиква визуалните изкуства – завършва фотография и участва в редица изложби, от които три самостоятелни. Интересите му търпят периодична промяна – това е първата книга, в която е съавтор.
Весела Кучева е завършила „Илюстрация“ в НХА. Автор е на илюстрациите в книгата „Сестра ми Мая от небето“ (2017) с текст на Бояна Петкова.
За настоящата книга създава три отделни, тотално различни в художествено отношение колекции илюстрации, от които, заедно с авторите, избират последния вариант, който най-добре съответства на характера на текста.