Това е книга за любовта и думите, с които тя се появява, танцува, тържествува, отива си и се превръща в спомен. Защото любовта най-често не умира, тя се оттегля, тя се скрива в усамотенията на света.

• • •

Като вземем за критерий цялостното творчество на Нихело Немо, бихме могли да кажем все пак, че този писател не е някакъв дълбокоумен многознайко, склонен към инфантилна регресия, а по-скоро един достоен за уважение интелектуален акселерат.
Нихело Немо (на латински – Никой и Нищо) без съмнение узаконява осезаемата „алхимичност“ на текстовете и изразява желание не за анихилиране на персоналността, а по-скоро на светско-профанния ѝ модус. В него има нещо много дръзко и крайно, което сякаш е знак и за потенциална готовност да се прекрачи границата на модерното и да се отиде отвъд. Ако някой иска да проникне в дебрите на неговите книги, ще трябва да се изправи на пръсти.

Проф. Петър Стефанов